автор: Лора АсеноваСледвайте Гласове в  Ангел Заберски-син е от онези

създател: Лора Асенова

Следвайте " Гласове " в
 

Ангел Заберски-син е от тези хора, които с тиха усмивка се борят за своята креативна идея. А неговата е точно да популяризира и да твори  творби в джаз и симфонични разновидности. Трудна задача в днешния ден, когато музиката става все по-електронна, само че той дружно със свои положителни другари и страхотни музиканти съумява да печели от ден на ден фенове на тези стилове. Попаднах на анонс за събитие идната седмица – концерт „ Малко преди пролетта “ на Ангел Заберски трио в Sofia live club и ми се стори в действителност уместно начало на сезона, тъй като музиката му носи тъкмо това чувство – за сила, светлина и ново начало. Намерих го малко преди следващ негов концерт отвън София и си поговорихме за това каква е музиката през днешния ден и може ли човек да разчита да бъде единствено композитор у нас. А той самият ни издаде едно негово скрито предпочитание, което нека се реализира в бъдеще.  

- Обикаляте из страната. Има ли аудитория за симфонична музика в България? Нашето внимание постоянно е съсредоточено в София, само че какво е отношението към джаза и към класическата музика отвън столицата? 

- Изключително положителна е аудиторията. Хората са жадни за нещо стойностно, за нещо красиво, каквото сервира с моите сътрудници. Пълни са залите за музика с художествена стойност. И за оркестрите из страната е наслаждение да посвирят и нещо друго от техния репертоар. 

- С кои от тези оркестри из страната сте работили в последно време? Сигурна съм, че е значимо да ги кажем, рядко се сещаме за тях. 

- Ето да вземем за пример Симфониета Шумен, с които съм сега, Старозагорския оперно-симфоничен оркестър, Врачанската филхармония, Плевенската филхармония. Също с оркестъра на Класик ФМ София работим постоянно, с оркестъра на БНР, с който неотдавна направих запис. С тях направихме две творби за типичен симфоничен оркестър – с така наречен двоен състав. Едната пиеса се споделя „ Капризите на дамите “, а другата е на фолклорна основа. Радвам се, че имах тази опция, по принцип оркестърът на БНР е доста зает и много се чака. Продуцентите бяха доста щастливи от нашата работа и споделяха „ Давай още “. Но музика не се написа елементарно, другояче и сега работя върху огромно симфонично произведение в малко джаз тема. Аз сега съм в областта на камерната музика, бидейки в джаз попрището – като трио, дуо, квартет, квинтет и по тази причина, като композирам музика, желая да отида в по-дълбоките води със симфоничния оркестър. Аз боготворя мащаба на музиката, който дава той. Той е благосъстояние от звуци и разновидности за композиция сред инструментите. Това е да рисуваш картина, само че не с бои, а с изразните средства на музиката. 

- Изключителна фикция би трябвало за това съчетаване. 

- Да, доста въображение! Затова ние музикантите сме малко лудички. 

- Как се отдавате на този развой – в студиото, на пианото или по какъв начин се случва?

- Творческата работа е у дома. Творецът има потребност от усамотение и самотност. Психо-физиологичен развой е основаването на музика. Тръгвам с някаква мисъл, само че най-после излиза нещо напълно друго. Може 28 дни нищо да не реализира и за 2 дни да се получи цяла пиеса. Също се изисква време и самообладание и когато се подготвяш за концерт като реализатор. 

- Може би е по-трудно, когато става дума да се написа музика за съответна цел? 

- Аз доста обичам да работя по поръчка. За страдание това става все по-рядко, времената към този момент не са такива. Много ми се желае да работя за филм да вземем за пример. Много ми се написа кино музика, само че може би нямам нужните контакти или режисьорите не са сещали, че доста би ми се предписание това. Аз обичам да работя с жив оркестър, а за жал за филмите постоянно няма задоволително бюджет или избират да взимат просто компютърни мостри. Между другото, една поръчка получих неотдавна от Димитър Косев, който е основен диригент на операта в Русе. Той направи една извънредно сполучлива поредност „ Ново потомство “. И точно за него написах „ Капризите на дамите “, която записахме в БНР.

- Ето давате образци за пиеси, които пишете и още нови следват. Но какъв е пазарът за това в България? Каква е житейската цена да си композитор тук?

- Висока. Откровен съм. Това не е труд, който се заплаща. Объркани са нещата, средствата за просвета в никакъв случай не стигат. Музиката е на всички места, само че нашата работа остава недооценена. Но за мен това е обич, аз изпитвам нужда да пиша музика. Изкарвам си парите по различен метод – с концертна активност, даже за празненства, събития, сватби, това също е наслаждение. Щастлив съм и че съм доцент и преподавам в Нов български университет. Прекрасна е срещата ми с младежите там. И все пак намирам време и ентусиазъм да напиша и по някоя нота. Живото осъществяване минава и отпътува, желая нещо на хартия да оставя след себе си. И още едно наслаждение от работата ми – че работя с най-хубавите музиканти в България. И в джаза, и в класиката – обкръжен съм с надарени сътрудници и другари. 

- Ето в сряда да вземем за пример, на 13 март, в Sofia live club ще излезете на една сцена с огромни Ваши другари и музиканти – Стоян Янкулов – Стунджи и Борис Таслев. 

- С тях към този момент към 15 години сме трио, музицираме дружно. Правили сме доста турнете и толкоз добре сме се сработили. Защото музикантите най-добре споделят, когато постоянно излизат на сцена дружно. Тогава и музиката се показва по най-хубавия метод. Аз избрах да съм точно с тях, тъй като видях, че те най-вече импонират на моите оферти за пиеси, аранжименти, транскрипции. Те са страхотни! Аз за тях постоянно съм казвал – Стоян не свири на барабани, Стоян е барабаните! Борката Таслев не свири на бас, той е басът! Аз чувствам, че публиката прави оценка тази симбиоза сред нас. Човек обаче би трябвало да е сериозен към своята работа, аз не се влюбвам във всяка моя нота и коригирам доста неща. И виждам, че тази наша спонтанност на концертите се харесва.

- Споменахте и преподавателската Ви активност в Нов български университет. Какви младежи срещате, има ли възторг у тях за работа? Наскоро сте взели участие там и като наставник в Музикалната лаборатория „ Изкуството на песента “.

- Да, дружно с Етиен Леви и Светослав Николов от Jazz FM поговорихме с участниците в музикалния конкурс, проведен от Нов български университет и с медийната поддръжка на BTV radio group. Дадохме им своите насоки, без да им споделяме какво да напишат. Но да вземем за пример, че е хубаво да пишат песни първо на български език, че е хубаво да употребяват живи музиканти, а не да разчитат на компютърни семпли, да има естетика в песента, да има музикална форма. Да не вършат безцелни неща, би трябвало да има някаква рамка. Беше доста приятна среща. Бях обезпокоен преди този момент, тъй като младите имат самочувствие и сила, че никой нищо не може да им изяснява по какъв начин се прави, само че те бяха извънредно вслушващи се и подходиха с доста почитание към желанието ни да им помогнем.  

- Иначе измежду Вашите студенти има ли увлечение да употребяват повече компютърни софтуеъри за композиране?

- Разбира се. Това е разбираемо и е неизбежно. 

- А новите технологии разрешават ли по-голямо разрастване в професионален проект или го лимитират, ограбвайки въображението?

- Аз не съм срещу технологиите, самият аз ги употребявам също. Но аз имам здрави музикални основи и аз изобретявам музиката, а не взимам нещо препоръчано наготово. Музиката я изобретявам аз на пианото, по този начин бих желал да бъдат и младите създатели.

- Но по какъв начин се схваща кое е положително и кое не е?

- Само публиката може да каже.

- А в сряда с триото какво ще извършите? 

- Подготвили сме една ретроспекция с по малко от всичките албуми, които сме записвали през годините. Отново ще осъществим и мои транскрипции на известни типичен мелодии от Рахманинов, Пучини, Бизе, Чайковски. Популярни тематики, които ще поднесем в доста „ апетитен “ джаз вид. Ще имаме и две мои авторски пиеси, тъй че ще се получи един, уповавам се, добър микс.

- Хубаво е, че такива места като зала „ България “, Sofia live club, които дават място за изява на такива концерти. Какви са проектите Ви за идващите месеци?

- Засега се приготвяме за концерта в сряда, а по-късно още веднъж се понечвам към нотния лист. Междувременно отново имаме частни участия, а в края на април с Вера Шандел още веднъж приготвяме концерт-спектакъл с песните на Едит Пиаф. Надявам се да следва мощен сезон.